7,59 лв.
Канелата е подправка, която се добива от ликото на няколко дървестни вида от рода Cinnamomum. Билката канела се използва широко като подправка и като лечебно растение. Съдържа големи количества магнезий, желязо и калции. Канелата се добива от кората на дървото. След дъждовния период от кората на канеленото дърво се обелва тънко лико. То се оставя да изсъхне, като по време на този процес ликото се навива на тънко руло. В този си вид се нарича вече канела, а фармацевтичното й име е cortex cinnamoni.
Сред четирите основни вида канела, които се продават в магазините, два са най-често срещаните: Цейлонска канела и Касия. Известни са още виетнамска и индонезийска, всяка с отличителен цвят. Всички видове канела са сродни растения, чиято кора се използва като подправка.
Произход на Канелата
Канелата /Cinnamomum zeylanicum/ е срещана в текстове от 2800г пр.Хр. в Китай и все още е известна като куай в кантонския език. Названието ù произлиза от староеврейския и арабски израз амомон, който означава ароматна подправка. Произходът на думата "канела" е от древноеврейски и в превод означава „сладко дърво“. Оказва се, че невероятните полезни свойства на канелата са били известни още в древността, когато е била много високо ценена.
В нашите ширини за първи път е популяризирана от египтяните, които са ценели лечебните й свойства. В последствие римляните, Марко Поло и много други европейски мореплаватели и търговци са издирвали нейната родина и я намерили на остров Цейлон (днешна Шри Ланка, Zeylanicum е латинското име на Цейлон).
Затова и истинската канела е известна като цейлонска.
Древните египтяни са използвали канелата заради лечебните ù свойства и при балсамиране, добавка в парфюми, отвари и масла. Тя е известна и широко използвана в древния свят, за които говорят много текстове, включително и в Стария завет. В Европа е пренесена още в античността от Китай, Индия и Шри Ланка. Дълго време начинът на добиване на канелата се е пазел в дълбока тайна и едва през 1505 г. с пристигането си в Цейлон португалците научават и разпространяват начина на произвеждане.
Арабите са първите, които я въвеждат на запад и в продължение на 3000 г. /1500 пр. Христа и 1500 г. сл. Христа владеят и контролират търговията с канела. Търгували и с гърците, и с римляните. Най-важният град за внос на канелата за Северна Европа е бил Венеция. По-късно в Холандия се създават канелени плантации, които успешно превземат част от търговията. Днес канелата е подправка използвана в целия свят.
Полезни свойства на Цейлонската канела
Цейлонската канела има светло кафяв цвят и много плътен аромат. Тя се използва в традиционните кухни по цял свят като основна подправка на много сладкиши, бонбони, печива, но също е и в кулинарията при приготвяне на напитки, дресинги, сладка, конфитюри, маринати, ястия с агнешко месо, пилешко и риба, в състава на различни кърита и други комбинации от подправки, популярни в индийската кухня. Не съдържа глутен.
